Ок, отговарям ти конкретно - нищо няма да направя, ако видя на улицата майка да влачи детето си. Обаче, ако от дома на съседите ми се разнасят по цял ден крясъци, чувам детето да бъде наричано "кретен", "идиот" и реплики от сорта "по-добре да те нямаше", ако видя детето да обикаля вечер късно около блока и да не смее да се прибере, ако го видя покрито със синини и т.н., ще предприема нещо, а няма да се успокоявам, че не е моя работа и че не бива да се намесвам в семейните дела на другите. Защото насилието ескалира и понякога се стига до фатални последици. И после не мога с чиста съвест да стана и да кажа "Ами да, в това семейство отдавна имаше проблеми, майката правеше едикакво си, но не ми беше работа да се намесвам". Разбираш ли ме сега за какво говоря. За такива случаи на системен тормоз, на който околните са свидетели, но не се намесват - за такава ненамеса ставаше дума.
Иначе и аз съм потупвала памперса на моя син, но има разлика. И прекрасно разбирам разликата между дърпане на ухо или единичен шамар и побоя, не съм някакава откачена противничка на насилието, че чак пък да спирам хората по улиците.
И, ако обичаш, прочети ми постинга отново. Казвам, че детето трябва да се отнеме, ако има ПРЯКА ОПАСНОСТ живота и здравето му. И че това се прави СЛЕД КАТО СА ИЗЧЕРПАНИ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОМОЩ В СЕМЕЙНАТА СРЕДА. Цитирай къде съм написала, че трябва да се вземат на всяка цена децата от майката или че трябва незабавно да й се вземат, че вече почнах да се изморявам да повтарям едно и също, а накрая думите ми да се преиначават. За мен най-доброто за всяко дете е да расте в собствения си дом при мама и татко, но да бъде в БЕЗОПАСНОСТ. Смяташ ли, че детето в случая е в безопасност?
Освен това говоря за евентуалното решение на случая. Възможно е социалните да преценят друго и да не се стигне до такива драстични мерки. Това за кардиналните решения на базата на постинга не го разбраха - аз не съм взела никакви решения, просто насочих хората да сигнализират в ОЗД и описах какви БИХА МОГЛИ да бъдат евентуалните мерки. Говоря в теоретичен аспект, случая може да се окаже съвсем различен, възможно е жената да не е жестока майка, а просто нервите й да не са издържали. Много неща са възможни, но ние тук просто теоретизираме. А поведението на жената в случая не е нормално. Ти твоите лудетини би ли ги изхвърлила навън за цяла нощ, за да си коригират поведението? Съмнявам се. И аз не съдя тази жена, не й лепвам етикета прибързано - просто казвам какво е разумно да се направи, за да се реши проблема, защото проблем ИМА и такова отношение към дете на 10 години е недопустимо. Пак казвам - мога да се поставя на нейно място, но не мога да я оправдая за поведението й спрямо децата - никое дете не заслужава да бъде боксова круша.
Относно чувствата на майката - не изхождай от собствената си позиция. Ти би се чувствала така, ако ти вземат децата, но не всички мислят така. Защото съм виждала майки, на които не им пука за децата има - просто за тях те са досадна пречка. Има родители, за които детето не значи радост, а досадно бреме, грешка и т.н. и се радват да се отърват от тях. Слава Богу, не са толкова много, но ги има. Наистина ми е жал за дечицата в такива случаи, защото те обичат родителите си, независимо какви са. Само да отбележа, че пак говоря в теоретичен аспект - не правя изводи за жената от първия постинг. Да не скочиш сега, че правя кардинални изводи на базата на един постинг.
И накрая да те попитам и аз конкретно - ти какво би направила, ако си на мястото на учителката в този случай? Не се заяждам, просто ми е интересно да знам твоите действия какви биха били.
Извинявам се за дългия постинг, но се опитах подробно да обясня какво мисля, за да бъда разбрана правилно. Надявам да имаш търпение да прочетеш целия ферман.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите