Според мен не може да се каже момчетата са такива, а момичетата онакива. Децата са различни и притежават различни качества на характера които не се влият от пола. Но наистина всеки има в представата си определен образ на желаното дете. Странно от какво се определя той. Дали се формира с годините или някога нечие дете ни е впечатлило или разочаровало с нещо...Или може би е израз на нашите нереализирани желани черти.

При мен пък е обратното. Като дете не съм мислила дали искам момче или момиче. Но когато мисълта за дете взе да се прокрадва в съзнанието ми....детето винагие е било момиче. Някакси винаги съм се виждала като женска майка. Но бях убедена, че ще родя момче. Напук на това което искам. През цялата бременност се опитвах а свикна с мисълта за момче. Дори не исках да си мисля за така желаното момиченце от страх да не се настроя негативно към момчето, което смятах, че неизбежно ще родя. Но дълбоко в себе си изобщо не се виждах като майка на момче. Даже към 6тия месец купих СИНИ спални комплекти за да се настроя на момчешка вълна:))) . Представи си какво беще щастието ми когато в средата на 7мия месед доктора ми каза "МОМИЧЕ е!" Този момент няма да го забравя никога. За пръв път в живота си усетих какво значи буквално да летиш в "розови облаци" :)))) Хехехе:)) Не спрях да се съмнявам до края на бременноста, дори първите ми думи след като взех да излизам от упойката бяха "момиче ли е" :))) Въпреки, че добре чух "Честито, имаш момиченце 2,900" :)))

А защо ли съм искала толкова много момиче? Имам едно такова заседнало мнение. Не знам защо така се е формирало..може би на базата на мъжете и жените които съм познавала в живота си....Съдбата на момчетата е един ден да се разделят емоционално почти окончателно с майката. Не става въпрос за обичта към нея, а за близостта. Тази близост се пренася към жена му или към друг, но момчетата съзнателно или не "късат" тази връзка, която при момичетата се запазва (разбира се ако няма някакъв нерешим конфликт м/у майка и дъщеря). Дали защото са еднополови или поради други причини не знам. Аз също имам силна връзка с майка ми и бих искала да изградя такава и с дъщеря ми. Да имаш истински приятел в лицето на майка си е нещо страхотно!

Затова сигурно съм така пристрастена към момичетата. А и си мисля, че безспорно по-добре ше разбирам момичешките нужди и проблеми, отколкото момчешките.

Но си мисля, че желанията ни за пола на детето са израз на нашата собствена индивидуалност и емоционалност....а защо не и на неосъществени мечти:)