Е как можеш да кажеш, че това е бъркане в живота на някого?
То точно заради това криворазбрано небъркане в нечии животи става така, че например децата пушат без проблем едва ли не в училищния двор. Ако се намери някой като мен да им направи забележка да не пушат във входа на блока, започват да го гледат тава, все едно е откачил. Ааа, не съм съгласна така.
Нали заради страха от незабъркване по сред бял ден прибиват някого пред погледите на десет човека най-малко.


А пък доносничеството досега само е помагало. Благодарение на "доносници" са откривани избягали деца, кражби и какво ли не.


В поставения от Една въпрос нещата стоят много просто. Детето взема екстазито, не Една. Това че Една знае, не я прави виновна. Видяла е и казва. Момчето като е искало никой да не го знае, да се е крило по-добре.
Все едно някой е надраскал циничен надпис на стената и аз съм го прочела на глас, с което съм възмутила някоя бабичка. Кой е виновен - този, който е написал нещото или аз?