Винаги съм си представяла, че ще имам син, знаех как ще се казва още от детските си години, не съм допускала и за миг, че няма да родя момче - и наистина родих момче. Съдба!
Исках да е момче, защото си представях, че те са по-директни, по-малко истерични, по-твърди, по-отговорни за постъпките си, че имат по-силно изразено чувство за достойнство и справедливост, че са по-последователни в отстояването на мнението си, по-смели, по-неуязвими. Сега трябва да призная, че действителността е доста по-различна от представите ми. Сблъсках се с неподозирани трудности, произтичащи именно от гореизброените качества - наистина са по- директни, та чак до грубост понякога; не са истерични, но трудно потискат изблиците си; твърди са до степен, че стискат зъби и нищо не споделят; чувството им за справедливост и достойнство ги прави неукротими бунтари, от което последиците са непредвидими, но обикновено отрицателни; отстояването на мнението е спорт, който изнервя - дотолкова се включва на въоръжение инатът им, че направо мога да кажа, че са неотстъпчиви; смелостта се изразява в пълно неблагоразумие, а иначе са много по-уязвими от момичетата, но го прикриват с нагло и безцеремонно поведение.
Не съм разочарована, но съм направо смаяна от липсата си на прозорливост...
И от момента на раждането му го приемам като най-голямото предизвикателство в живота си.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/