|
|
| Тема |
 Аз и моят син |
|
| Автор | Л (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 12.10.04 17:54 |
|
|
|
Синът ми стана на 7 години.Неусетно сякаш минаха годините от раждането до първия му учебен ден.С дните се променя ,расте и сигурно така няма да усетя времето когато ще се превърне в мъж.Да си родител сега не е лесна работа.Мисля си, че възпитанието на децата сега е много по-трудно отколкото за нашите родители.Как да го възпитавам, когато е пълно с наркомани и престъпници,как да го пазя от лоши влияния,как в същото време да го оставя сам да си придобие опита,който не е нищо друго освен поредица от грешки.Как да усетя къде е тънката разлика между добрия родител и обсебващия родител.Вече си мисля че също така е дошло времето да си родя и второ дете,обичам децата и ми се иска да им предам опита си и в същото време да ги оставя да се чувстват способни сами да взимат решения.Боже,преди 10 години никога не съм и предполагала,че едно дете ще ме направи толкова различна.Откакто се е родил не е имало и ден в който мисълта ми да не е била за него.Няма да спра да се възхищавам на вродената му толерантност и способността му да прави хората около него щастливи.
Ще се радвам ако някой сподели опита си на родител
| |
| |
| 
|
|
