Изчетох повечето мнения по темата и реших иа з да се изкажа;)))))Грешка или не...
Според мен по-добре би било детето да има моб.тел. От гледна точка на моето спокойствие, а и на неговото... Въображението ми и ежедневието ни са достатъчно разнообразни и изкривени да ни дадат милиони примери за положителното или негативното в това да притежаваш мобилен тел. или не:)
Нещата са толкова прости....

Според мен мобилният телефон се възприема като даденост, не като лукс, не като предмет-артикул, с който да парадира, т.е. да парадира изобщо с притежанието на такъв (както беше "някога")... Според мен притежанието на моб. тел., днес, не е по-различно от това да притежаваш чанта, раница, обувки, слънчеви очила, часовник, колело, ролери и т.н. ... :))) Спорът според мен е безсмислен... След 100 години родителите няма и да си помислят за подобна дискусия.... Предполагам, че ако пък преди 100 години е имало пубични дискусии (не в този си вид, естествено) тогава родителите щяха да дискутират, дали притежанието на домашен телефон би развалил характера на детето... Днес такъв спор би изглеждал меко казано идиотски... Всички много добре знаете, че каквато и тема да бъде подхваната винаги ще се намерят ЗА и ПРОТИВ аргументи...
Според мен едно дете преди всичко трябва да бъде възпитавано според "правилата" на съвременния свят... А развитието му, както забелявам, налага употребата на мобилни телефони, които еволюират по всевъзможни начини, стремейки се да станат неизбежна 4аст от нас самите... Някога, преди милиарди години вероятно човек е притежавал способността -телепатия, днес това според мен бива изместено от "дадеността" - мобилен телефон...:)))))))) Следователно не смятам, че детето трябва да бъде спирано от притежание на този артикул... Като, според мен, аргументите в полза на това детето да притежва мобилен телефон, днес, в 21 век, натежават и печелят с мнозинство над аргументите - против;)))))))
Това дава отговор на въпроса, който бихте ми задали, "Защо ще купя мобилен телефон на детето си?"...
Не приемам притежаването (някой ден) на мобилен телефон от детето ми като вид контрол над него, напротив... Предполагам, че и то не го възприема така... Според мен е напълно нормално едно дете да разговаря с родителите по телефона; ако реши да не се прибере в уречения час, да се обади, заради спокойствието на родителите, а и на самото дете; да се обади за съвет или евентуално ако има нужда от някаква помощ; да се обади на прител, роднина, учител; дори да го използва за забавление - да играе на него, докато чака реда си в лекарския кабинет или когато му е скучно в час, да "щракне" за спомен с камерата на телефона (тогава се надявам всичкид а са с камера...) любимите си моменти с приятели...
Според мен мобилният телефон дори дава по-голяма свобода на детето... Дава му свобода не само на действията, а и на съвестта:)))) Защото, мисля си, едно дете не би се чувствало спокойно и не би се забавлявало спокойно, разяждано от мисълта, че родителите мус а неспокойни, че се притесняват за него, дори поради самия факт, че родителите му страдат....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите