Здравей!
Мисля, че имахме аналогичен случай на вашия.
Като те чета напълно разбирам притеснението ти, аз се обвинявах по същия начин, но сега искам да те успокоя.
Дъщеря ми започна да заеква също на ок. 2,5 годишна възраст, след около 4-5 месеца заекването изчезна изведнъж, като с магическа пръчка. Още е необяснимо за мен как стана.
Започна се докато ходеше на ясла, по съвет на личната лекарка изчакахме 1-2 месеца, за да се убедим твърдо, че проблем има, и след това започнахме да търсим логопед. Всъщност тя трябваше да се премести в детска градина в друг квартал и там през ваканцията проучвах дали имат логопед, за да се занимава с нея като тръгне на детска от септември. Обаче буквално дни преди да започне да ходи на детска градина заекването спря.
С течение на времето /сега е на 4 години/ си обяснявам нещата така: 2 години за едно дете е период, в който напредъкът в речта и комуникацията е много голям, мисълта често изпреварва изказа на думите, бързането да кажат всичко, което им идва на ум причинява заекване при някои деца. Мисля, че терминът е "физиологично заекване на 2-годишните", което е временно и по-често се проявява при по-буйни и нервни деца. А дъщеря ми е точно от тях - бързо проходи /направо протича на 10 месеца/, с което се започнаха и досега се доусъвършенстват много акробатични умения, рано проговори със сложни изречения. При твоето дете предполагам, че двуезичието също е спомогнало да се отключи това временно заекване, но основното сигурно е, че както казваш той е постигнал в БГ голям прогрес в речта си - сложни изречения и непрекъснато говорене.
Понеже казваш, че момченцето говори вече повече с кратки изречения, искам да ти кажа, че и при нас заекването не беше безобидно - малката направо се разплакваше понякога и казваше: "ммммамо, нннне мммога да говоря" и ми късаше сърцето, колко съм ревала и съм се чувствала безпомощна. Щях да търся логопед и по-рано, но беше лятната ваканция и беше по-трудно.
Сега се чудя какво да те посъветвам - може би да изчакаш още месец-два, да видиш как вървят нещата, но пък ако си много притеснена - направи консултация с логопед.
Моето непрофесионално мнение е, че това е същия случай като при нас и нещата ще се оправят скоро.
Обърни внимание и на това как говорите вие с мъжа ти - бързоречни ли сте /аз например - доста/, постарайте се да говорите по-бавнично пред него. Не говорете пред него за проблема и вашите притеснения, само го съветвайте да говори по-бавно като показвате от личен пример.
Другото, за което се сещам - виж дали няма някое заекващо дете около него, което да копира макар и неосъзнато. Мъжът ми и досега смята, че дъщеря ни беше прихванала заекването от едно филмче, което често гледаше и в което главният герой/малко момченце/ се запъваше, когато лъжеше или се притесняваше. На мен обаче не ми се струва твърде вероятно.