И аз като те слушам, все едно за моят син говориш . Само, че моят беше избягал от спалното помещение в градината, промъканл се до салона с пианото и започнал да свири някаква какафония. Нали си представяш, тишина, всички спят и изведнъж оглушителен шум от блъскане на клавиши! Само това да беше - бял кахър! Следва 1-ви клас. Всеки божи ден на излизане, госпожата ми казва: Извинете, може ли да поговоря с вас на саме.... Какво ли не опитвах: говорих, мълчах, наказвах, поощрявах, бих, вечер двамцата (аз и сина ми) на колене отправяхме молитва "Моля те, Дядо Господи, помогни ми да стана послушно момче!"
Сега, вече на 8 и 1/2, като че ли нещата се поуспокояват.
Успех и търпение! Рецепта за буйни деца няма