Аз не съм имала такива проблеми с големия ми син - той е толкова уравновесен!
Но малкия - ооо - това е друго нещо... На 2 годинки и 9 месеца е, но като четох твоя пост - все едно за него говореше...
Моят съвет е да ангажираш вниманието му с това да ти помага - да извършва прости поръчки, като задължително след като е изпълнил нещо го похвалиш - какъв помощник е, как добре се е справил, колко е пораснал и др. подобни.
Има периоди, в които децата по една или друга причина болезнено искат да са по-големи. Именно заради това равнопоставеното отношение, отношението - "Ето, ти си голям и вече помагаш на мама (татко)" помагат на децата да преодолеят тези кризи.