а за дрехите изобщо да не говорим... не мога да повярвам, че е момче - такива претенции, такова чудо... Но там съм го оставила да прави каквото си иска/като си спомня колко зле се чувствах аз, когато ми казваха как да се обличам...много несправедливо ми се виждаше - все пак аз ходя с тези дрехи, а не те!!!/ Но синът ми е просто уникален - нито аз, нито баща му сме толкова суетни. Това си отивало, това - не. Не, не съм хубав така, няма да ходя на градина!!! Нямам никакви дрехи/това вече ме кара да се смея с глас/ И ефектът от цялото това умуване сутрин е, че ходи с почти едни и същи дрехи през цялата седмица - решил е, че с тях е хубав и това е. Съвети не приема Но с това съм се примирила. Опитвам се да му дам свобода, но той вече посяга на моя авторитет. Може би именно това ми е грешката...