Аз да се направя на психолог. Нищо, че може само глупости да издрънкам.
Преди да лепнем на някое дете етикета "некомуникативен", или "борсук", трябва да разберем какви са причините то да избягва другите. Разберем ли ги, можем по-лесно да вземем решение, има ли нужда да му се помогне и как.
Сега ще ти дам няколко хипотетични примера:
* 3 годишно дете, което все още не говори добре, или което е в чужда страна. То избягва общуването, защото околните не го разбират. Ако фокусираме вниманието му върху проблема, само ще го задълбочим. Въпрос на време е (ако няма някакъв дефект, на който се дължи неговоренето), детето да проговори и да си намери мястото в средата.
* Сега да вземем 5 годишно дете, което има страст по майсторенето, моторите и самолетите. Неговите игри изглеждат неразбираеми и скучни за връстниците му и те странят от него. Обаче ако същото дете се запише на кръжок по авиомоделизъм, на който ходят 9 - годишни батковци, то веднага ще се превърне в най-популярната личност там.
* Друго 5-годишно, което не общува с децата, защото го е страх, че ще му се подиграват, или че няма да отговори на очакванията им. Тук, ясно проблемът е сериозен и ако не го решим, може да му влияе за цял живот. Трябва да разберем защо мисли така. Ако е някаква случка, която е преживяло, можем да му обясним как бихме контрирали нападките ние, да му дадем хапливи идеи и увереност, че може да се справи и когато преценим, че е усвоил, да го пратим на "проверовъчен" на бойното поле. Така случка след случка, ще му се върне самочувствието и желанието за контакти. Ако няма никаква рационална причина, и въпреки това детето се страхува, можем да го запишем на някакъв (колективен) спорт, например, или да му създадем някакъв друг интерес, който да му даде увереност и да стане притегателна сила за приятелства със себеподобни. Ако пък просто е притеснително, може да свърши работа да му намерим изключително общително приятелче, което да "го дърпа" след себе си. Със сигурност има една камара примери, във всеки от които решението би било различно.
Виждаш, че говоря за доста по-големи деца от 2-3 годишни. До момента, в който не мога да проведа с детето достатъчно смислен разговор по въпроса за приятелството и отношенията му с другите деца, изобщо не виждам смисъл, да се безпокоя за каквото и да било.

Сега на въпросите. Няма "правилни" отговори. Зависи ти как усещаш и къде слагаш границите. Мога да ти кажа моите отговори, но те няма да са като твоите, така че няма смисъл.
А, да, само едно нещо. ЕСТЕСТВЕНО, че може едно необщително дете да се превърне в обшителен тийнейджър, или възрастен. Както може и едно необщително дете да се превърне в необщителен възрастен, който обаче успешно прикрива тази си слабост. И ДА, няма начин темпераментът да не влияе, и то много.

Редактирано от tinkerbell на 22.09.04 00:57.