Нее, в тая тема аз съм феминистката, споко
Просто не ме кефи да са толкова зле нещата и отсега съм взела да се тормозя. Нито е честно спрямо мъжете (бащинството е важно нещо и какво излиза, че културните наслоения им го отнемат?? поради някакви глупави предразсъдъци...), нито е честно спрямо жените (родителството е и тежко задължение и защо пък да се подразбира, че на тях трябва да лежи?).

Вярно, че мъжете гледат малко по-отгоре на много неща (примерите с родителската среща и с проверката на класациите след изпити). Може би пък майките трябва да се поучат малко от тях, та да не се вторачват толкова в отрочето и да не анализират непременно всички данни около него? (като се знам, аз не бих се спряла, ама... защо пък ние да сме правите? може мъжете да са!)

Виждам проблясък надежда в постинга на else - за приобщаването на мъжа към грижата за детето, което трябва да дойде като инициатива от жената, поради исторически причини. Но когато жената прояви инициатива, мъжът пък се дръпва! Може пак поради исторически причини да е, но тогава жената няма много какво да направи (освен да поскандалства малко, да се почумери, пък да се вземе в ръце и да почне да си върши нещата, които нея си чакат). Мен това ме ядосва неимоверно. А вас?

a wee little girl with a can of gasoline