Не съм съгласна и с двете ти твърдения.
Децата лесно свикват с нова обстановка.
Това зависи от детето. Някои деца са по-самостоятелни и по-самоуверени и свикват (като "свикват" означава, че другите деца бързо ги приемат в групата си). Други обаче са по-несигурни в себе си и следователно по-зависими от одобрението на групата. За тях е голям стрес да се преместят в нова среда, където тепърва ще трябва да се борят за одобрението на нови, непознати хора. Това се отнася не само до групата на съучениците, но и до учителите - тяхното доверие и положително отношение тепърва трябва да бъде завоювано на нова сметка. Хубаво е, ако в такъв случай новият клас е новосформиран такъв, т.е. не е вече изградена група, в която единствено синът на Ема да е "нов ученик".
А и ако отстъпите сега, ще ви се качи на главата.
Категорично не смятам, че това трябва да е водещият мотив при взимането на решение.
Детето е поставено в ситуация, в която му е трудно, и то може да се справи с нея най-добре, ако има съзнанието, че тази ситуация е по някакъв начин полезна за него. А в момента момчето вижда само негативите. Стегнатата дисциплина и по-високото ниво на преподаване вероятно също му изглеждат негативи на този етап.
Къде да намери в себе си мотивация и сили да се справи? В момента ги взима от рисково място - от факта, че няма друг избор. Нормално е това да доведе до огорчение от тези, които му отнемат избора и го държат притиснат до стената. А това са родителите.
Добре е да се обмисли дали държането на своето няма да има по-голям отрицателен ефект от връщането на момчето в старото училище. Човек, притиснат до стената, ще се справи някак, но може би не най-блестящо. Няма да има интерес да напредва в ученето и може да си развали успеха, въпреки че досега се е учил добре. Това родителите могат да преценят, защото най-добре си познават детето - какви неща го мотивират и какви го отчайват. До отчаяние и чувство на безизходица не трябва да се стига.
Някои хора се мотивират от това да са "пръв на село", т.е. чувстват се комфортно, когато са по-добри от останалите, и е ОК за тях, че останалите са на посредствено ниво. Други се мотивират, когато виждат, че някой друг е по-добър, и се опитват да го настигнат и задминат - това са хората, у които е силно състезателното начало. Казано другояче, един ученик ще започне да учи по-добре, ако му надписваш оценките, а друг - ако му пишеш малко по-ниски, отколкото в действителност заслужава.
@Ема: опитайте се да не заставате на противниковата позиция, вие не сте срещу сина си и няма защо той да мисли, че го мразите. Това няма да му е полезно.
Опитайте се да разберете какво точно го дразни в новото му обкръжение. Колко време е имал досега, през което да прецени, че няма да може да се сработи с тези хора? Това време може да не е достатъчно. Може да е реагирал твърде силно емоционално на някаква определена случка, която да се окаже по-скоро изключение, отколкото правило, и да не се повтаря занапред (например някой да го е пренебрегнал, обидил, изолирал показно). Но може и да има обективна трудност да се интегрира в новата среда, опитайте се да разберете точно в какво се състои тя. Ако нещата ще продължат по този начин, няма смисъл детето да се оставя да натрупва този неблагоприятен социален опит. Никой не обича да е нежелан, сам и отхвърлен. Ще вземе да се комплексира и да гледа пораженчески на положението си в обществото. А вие не искате да имате нещастно дете с ниско самочувствие.
Ако в крайна сметка решите, че връщането в старото училище е по-добрият ход, направете го с условие. Пишеш, че основният мотив за преместването в ново училище е дисциплината и нивото на преподаване. Ако можете да си позволите, пратете го на курсове или частни уроци по предметите, по които преподаването в старото училище куца. Предполагам, че ще е радостен да "плати тази цена" за отстъпката, която пък вие ще направите за него. Ако не можете да плащате тези високи допълнителни разходи, поне завишете осезаемо изискванията си за дисциплина и учене и не отстъпвайте от тях. На него жестът ви от сега ще му държи ден до пладне, за 2 месеца ще е забравил колко гадно му е било в новото училище и пак ще се размотивира да учи, но пък вие дръжте на своето и следете отблизо да се изпълнява.
Всичко това са малко наизуст нахвърляни идеи, защото си дала доста малко информация и аз си доизмислям ситуацията. Ако разкажеш повече, ще помислим пак заедно. Успех!
a wee little girl with a can of gasoline
|