Седим си 3-4 майки с бебета в колички в парка и изведнъж една пита коя кога точно се била оженила! Казват си чинно всички, идва моя ред и аз, без да се стеснявам, си казвам ,че не съм се женила и нямаме и намерение! При което задалата въпроса , която между другото е 7 години по-малка от мен , почва да ми обяснява нещата от живота: Как детето щяло да се чувства зле от другите деца- Няма, детето ми си има баща и на книга, и в къщи! Ма как така, ми ако утре ме изоставел и аз с дете на ръце сама! Казвам и , ами ако съм женена , не може ли пак да ме изостави и да се разведем!И т.н. онези доводи, все едно ,че съм в средновековието!
Дъщеря ми е вече почти на 4 г., с баща и живеем заедно от 5г., може да се каже ,че гаджълъка си изкарахме под един покрив И понякога имам чувсво ,че съм по-женена от женените
Така че радвайте се на детето и го обичайте! Важното е отношението между родителите да не повлияват на отношенията им с децата! Ние със сестра ми като сме "брачни" деца, чунким случихме на баща!

...един живот живота ти да сподели...