Jennifer, станала е някаква грешка между нас...
Описаната от мен куул мама не е представата ми за това каква трябва да бъде майката. Напротив, описах един нереален за мен образ, за какъвто съм си мечтала като тийнейджърка (сега съм на 26).
Даже невероятно много се изненадах, като прочетох тук, че толкова много мами се разпознаха в описанието. Честно, не мога да си представя как е възможно да съществуват такива хора.
В описанието на куул мамата се водех от образа на собствената ми майка, като всичко, което ме е дразнело у нея, променях на 180 градуса, и всичко, което ми е липсвало, добавях.
Не че майка ми не е добра майка. Но работеше от сутрин до вечер с едва прохождащ частен бизнес и учеше в движение нови правила на живот и оцеляване в една нова, непозната среда. Който е минал през това, знае какво имам предвид; който не е - нека се радва, че не е...

Далече съм от мисълта да давам някакви "рецепти" за поведение. Също така държа да не взимате мнението ми за меродавно относно това какво искат днешните тийнейджъри - това не знам.

Просто описах майката, която тогава неразумно ми се искаше да имам, а нямах. "Моята куул мама" е жена, на която могат да се намерят много недостатъци, и ако наистина бях тийн и наистина майка ми беше такава, вероятно щях да мога и да ви кажа точно какви са; при сегашните условия ми е трудно да изфантазирам чак дотам.

Аз няма да бъда куул мама по собственото ми описание - давам си сметка отсега. И не мисля, че е нужно да бъда. Ще компенсирам някои от пропуските на моите родители, и вероятно ще допусна други :) Така е винаги.

Вече от сегашната ми, по-реалистична гледна точка (щото горното е мнението ми, каквото би било на 16 години - спомням си как мислех тогава), мисля, че е изключително важно споменатото от geminarius качество непукизъм. Непукизмът е в дефиницията на куул, и тогава няма толкова значение как изглеждаш, каква музика слушаш, какви книги четеш и прочие.

Jennifer: лично към теб по въпроса за книгите. Не е никаква уловка, просто майка ми винаги е смятала, че чета прекалено много и излишни неща, които с нищо няма да ме ползват "в реалния живот"; а пък колко пъти съм слушала обвинението "ти живееш в някакъв свой собствен свят"... За моята майка всичко, което не е практично, е в сферата на забавленията, т.е. човек може да си ги позволи, само като е приключил с всичката си останала работа (а на практика това означава никога).
Хубаво е, че хората тук имат такъв живот, възпитание и ценности, които им позволяват да не разсъждават по тоя начин.

a wee little girl with a can of gasoline