|
Много интересна тема си подхванал за връзката между контрола и възпитанието.
Аз лично съм на междинна позиция, според която нито прекалено много контрол е добре, нито пък пълна безконтролност. Предполагам, че повечето родители тук са на същата позиция, поне теоретично; въпросът е по-скоро къде минава границата - кога контролът става прекален? Кога е недостатъчен?
Твоето мнение обаче е прекалено крайно и не мога да се съглася с него, поне докато не се поясниш.
В отговор на:
на детето си няма да дам нищо повече от морални устои и подкрепа. а не КОНТРОЛ.
Можеш ли да ми обясниш на практика как възнамеряваш да дадеш на детето си морални устои, без да упражниш контрол? Вероятно имаме някакво разминаване в дефинициите на термините, но за мен това е невъзможно.
Морален устой е например детето да не свиква да се задоволява всяка една негова прищявка. Как можеш да възпиташ детето да не е разглезено, без да упражниш контрол? Нали решението за покупка го взимаш ти, посоката за разходка я определяш ти...? В повечето ситуации в живота няма опция "не избирам" - напротив, човек постоянно избира. А всеки един родителски избор е контрол над детето. Ще купиш ли сладоледа или няма да го купиш, когато детето се тръшка пред фризера и пищи, че иска? Ако го купиш, се отказваш от контрола си и възпитаваш детето в един много кофти "морален устой": че светът е длъжен да се съобразява с него. Ако не го купиш, упражняваш контрол, С ЦЕЛ да изградиш устой, който според теб ще е по-полезен на детето в бъдещия му живот.
Особено след като казваш, че възпитанието на детето започва от първия ден... и след като твърдиш дори, че една 13-годишна наркоманка е провал на родителя, т.е. има начин родителят да възпита дете така, че да предотврати този провал - е, обясни ми как, без да упражнява контрол, може да се проведе такова възпитание? Според мен не може.
В предишен постинг спомена нещо за контрола върху това с кого общува детето - не трябвало да се прави. Но ти не можеш да не упражниш този контрол. Нали от теб зависи с кои хора ще го събираш и то ще си играе с децата им; в коя детска градина ще го дадеш; разбира се от една определена възраст натам вече нямаш толкова контрол, но в началото нямаш опция да избягаш от контрола - каквото и да решиш, все ще е контрол.
На мен ми харесва принципът "родителят подбира, детето избира" - смятам, че е подходящ за случая с приятелите; а също и за по-тривиални неща като коя дреха да облече или какво да яде за закуска. Решил си, че има нужда от витамини: "Ябълка ли предпочиташ или портокалов сок?" е по-добър въпрос от "Какво искаш за закуска?". По същия начин с приятелите - детето в предучилищна и начална училищна възраст е свободно да избира "с леля Ани и Мартинчо ли да отидем на кафе, или с леля Валя и Сашко?" - като ти изключваш от избора му децата, с които смяташ, че не е подходящо да общува. Така детето никога няма да се усети контролирано; ще развие способността да прави избори и да има лично отношение; ще получи усещането, че е избрало; и в същото време, ти ще си упражнил контрола да ограничиш контактите му напр. с момче, което е по-едро от него и всеки път му взима играчките и му бие чимбери  Това съвсем не значи, че детето ти ще расте в саксия или че ще живее в един изолиран, безопасен свят. Понякога дори е хубаво да му се отупа праха от някой по-едричък - тъкмо да не става арогантно, пък и да се научи да си отстоява своето - но отново ти трябва да проконтролираш да не се стига до ситуация, в която детето ти ще бъде постоянно малтретирано, ще се затвори в себе си и ще си трупа злобичката някъде дълбоко, докато онези го тормозят. Не искаш да се случва това, нали? Ако не искаш, трябва да контролираш. Много фино и много внимателно, с кадифени ръкавици, но трябва.
a wee little girl with a can of gasoline
|
възпитание без контрол [re: St.Lucifer]
