Продължил си ми мисълта, точно и това исках да кажа, че каквото съм направила досега конкретно по въпроса с наркотиците, направила съм го. Чели сме, гледали сме по телевизията, възмущавали сме се заедно, коментирали сме заедно, знае много добре /силно стискам палци да е така/ от кое можеш да си дръпнеш еднократно без последствия и от кое няма връщане назад. Толкова по въпроса с възпитанието на детето от ден първи, съгласна съм с теб, ама взе да ми писва вече все да съм съгласна с теб, направо ми се доспа
Още нещо, което съм забелязала /имам и 10 годишен син/ Когато в очите им изглеждам като железен родител, който само раздава нареждания, има и такива моменти, по-честата реакция е "Като си пееш, Пенке ле..." В случаите, когато ме виждат като нормален човек, който понякога плаче, изпада в депресия или апатия или просто го мързи, как да кажа, направо ме обичат искрено и дори хвърлят боклука и мият чиниите без да се налага да им напомням...дано не се отплеснах от темата за родителската любов.
Яна 21.09.2003
|