Преди да ти отговоря, искам да отбележа, че тук:

Ако се стигне до подобни ситуации, значи родителя се е провалил и каквито и мерки да предприеме, вече е късно.

изцяло противоречиш на това, което изчетох от теб досега! Ако съм разбрала правилно, де... Останах с впечатлението, че идеята ти е детето да се приема като НАПЪЛНО отделен индивид от родителя, да му се предостави АБСОЛюТНА свобода на действие и, съответно, то да си носи последствията (да си чука главата). В такъв случай въобще за какъв родителски провал говорим? След като родителят доброволно предава полагаемата му се отговорност дирекно на детето (да предположим, че и то доброволно я приема), преди навършване на пълнолетие, и дума не може да става да му се търси сметка на родителя за последствията.
Горното изцяло основано на твоята теза, ако правилно съм разбрала.

Не, никой не е застрахован от тези две ситуации. Как бих постъпила аз в такава ситуация. Да предположим, че имам необходимия авторитет пред детето си и уважение, което е взаимно. И, като всяко дете, тя се страхува, да не ме разочарова = тоест всяко дете изпитва нужда да се хареса на родителите си.
В първата ситуация категорично ще се изкажа против идеята й да прави секс, ще опиша подробно (без да спестявам неприятните детайли) какво може да очаква при това положение: бременност, венерически болести, психически неподготвена за това, дете (грижите за което се състоят в това и това), преждевременно порастване, опасност от наранени чувства и т.н. и т.н. Аз съм сладкодумна, умея да си служа с доводи, и ще я накарам да се замисли СЕРИОЗНО по въпроса. Това, съчетано с досегашния 12-годишен родителски надзор, възпитание, внушение и КОНТРОЛ, е по моите сили. Естествено, че решението е в нейни ръце и аз не мога да я заключа. Това само ще влоши нещата.
Друга позиция е тази, доколко описаният казус е вероятен НА ПЪРВО МЯСТО. Какво мога да направя АЗ, за да предпазя малката ми дъщеря да мисли за правене на секс ПРЕДИ тя да си го е помислила? Варианти много. И все свързани с КОНТРОЛ. Родителски контрол: с кого общува, най-вече. Защото не мога да си представя 12-годишните й съученици да си поискат секс и тя да се навие (не че е невъзможно, просто е МАЛКО вероятно). ще трябва да е някой сладкодумен батко или чичко. А тя откъде ще го познава? И откъде накъде този педофил ще навива малолетното ми дете на секс? Хайде едно сериозно разговорче и ще видиш колко набързо ще се изпари желанието му. Аз РОДИТЕЛ ли съм или лукова глава???????

Не казвам, че и след всички тези мерки, няма вероятност тя пак да прави секс, не! Просто аз няма да мирясам, докато не направя всичко, което е по моите възможности и в моя КОНТРОЛ, в допустими граници, такава ситуация да се избегне. Пък нека ми се сърди след това колкото си иска тя. Както казва додо, ще разбере като порасне, и ще ми целува краката заради това.

Ситуация номер две. Тука няма 6-5 при мен. Наркотиците са толкова опасни, че просто е престъпление, ако един родител не се отнесе към този проблем най-сериозно. Ако се ползва тактиката: "нека си троши главата" или пък "аз нищо не мога да направя, тя щом иска, ще го прави", това преведено на езика на фактите означава, че детето ми ще загине. И виновна ще съм само и единствено аз. И повярвай ми, действията ми ще бъдат най-стриктни, деспотични, може да я заключа, да я заведа някъде, да я махна от тая среда, мога да загубя работата си, всичко, но няма да позволя на детето ми да продължава наркотици. Не. И тука просто няма оправдание, което да ме накара да се примиря. Нека да съм лошата, нека да съм нелибералната, нека да не уважавам нейните желания, нека да упражнявам супер контрол, но нека да си я запазя ЖИВА и ЗДРАВА.
Доводи: всички знаем, че наркотиците са отрова. Рано или късно, хората, които ги употребяват, умират! Кой родител с всичкия си би позволил на детето си да взима отрова?

Казвам ти, от позицията на родител: дори и дъщеря ми да стане на 40, разбере ли, че взима наркотици, ще взема абсолютно същите мерки, кавито бих взела, ако е на 12.

И, в заключение, нека те поборя още малко:
Не считаш ли, че каквито и мерки да вземеш, те са АБСОЛЮТНО и БЕЗНАДЕЖДНО остарели???
Точно там лежи разковничето на всичко, което се опитваш да разглеждаш от гледна точка на детето. ще ти кажа нещо, чети внимателно:

Мерки се взимат от деня, в който детето се роди. Да се изгледа и възпита по такъв начин, да му се внушат такива навици, идеи и идеали за живота, че то да е подготвено по възможно най-добрия начин да се справя с горевъзникналите ситуации. За твое съжаление, една от тези мерки е КОНТРОЛ. А друга е ДИСЦИПЛИНА, наложена чрез контрол и родителска власт. Ако детето израстне безконтролно, то става бита карта.