както винаги истината е по средата :) Авторитета се трупа трудно, а се губи лесно. Спазването на дори едно от грешните клишета - това, за което с ДодоІДодо почти се "скарахме" е достатъчно да потроши години работа на темата авторитет, а именно: "Ти си малък и не ги разбираш тези неща, когато пораснеш, тогава ще видиш". Не може така. На мен така ми говореха, сега вече съм поотраснал и какво виждам? Че животът така се е променил, че нещата, давани ми като клишета нямат дори и бегъл спомен от това, което ми е било казано.

За мен лично това донякъде е престъпление. Ако толкова искаме да предпазим децата си от гнусните части на живота, защо например не им казваме, че не всяка жена, която те изчука яко, е "истинската"? или че не всеки мъж, с гелосани къдрици, последен модел Мерцедес и супер як телефон е "истинския" мъж? Отговора идва от само себе си - просто по времето на нашите родители са били валидни коренно различни морални кодекси - които не са валидни за мен, а моите няма да са валидни за децата ми.

След крайно обърканото ми словоизлияние извода е следния - отговорността на родителя не е дотолкова във осигуряването на едно дете, а в това да МИСЛИ С ГЛАВАТА СИ. И една реплика дори може да се окаже фатална в определена насока. Така че аз единствено се надявам да мисля винаги, преди да кажа нещо на децата ми. Тогава ще има и респект, и уважение, и вслушване в съветите и т.н.

Представи си ситуация: Майката не работи, гледа децата, бащата работи и по цял ден го няма. Съответно, по изпитана технология, бащата се превръща в "страшилището" - "Ти ще видиш като кажа на баща ти", "Баща ти ще те набие като се върне" и прочие.

Детето има респект от него, но изграден на база на страха. То не вярва на баща си, а очаква от него шамари. Идва пубертета. Номерът с "плашилището" вече не минава. Бащата решава да говори със сина си примерно на тема наркотици. каква е реакцията на детето? Най-вероятното според мен "Ти пък кой си да ми кажеш? По цял ден те няма, намяш ни най-малка идея какъв съм аз! А и вече не можеш да ме набиеш!"...

Майката вече е загубила влиянието си върху детето (най-вероятно поради системно налагане) и какъв е изхода? Родителите, поради грешки от най-ранна възраст, са подложили капан под варианта да осъществят човешки разговор с вече порастналото си дете и искат-не искат са принудени да гледат отстрани как се развиват нещата...

do NOT click

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите