, Изкуството да слушаш, изд. "Захари Стянов", 2004, ISBN 954-739-427-4
"В основни линии принципът на Фройд беше: детето е “виновно”, а не родителите.* И това много ясно проличава в собствените описания на случаи, които прави Фройд. Заедно с някои колеги съм показал това в “Коментари относно “Случая с малкия Ханс” (E. Fromm e al. 1966k): Фройд винаги защитава родителите, даже и онези, които най-очевидно са егоистични, антагонистични и враждебни. Бремето, обвинението винаги е насочено към детето. Това дете с тези инцестуални фантазии (а не само инцестуални, защото след това, разбира се, детето иска да убие бащата, да изнасили майката), това дете беше, както самия Фройд казваше, един “минипрестъпник”.
Тази картина на детето като “минипрестъпник” трябва да бъде разбрана динамически като следствие от потребността да бъде защитена родителската власт: да се защити властта и по този начин да се защитят родителите. Ако надникнете в живота на повечето деца, тогава наистина ще откриете, че родителската любов е една от най-големите измислици, които някога са изобретявани. Обикновенно родителската любов маскира – както Лейнг съвършено правилно се изказва – властта, която родителя иска да има над детето. Не искам да кажа, че от това няма изключения. Има реални изключения, има някои любящи родители, виждал съм някои. Но като цяло, ако четете историята на третирането на децата от техните родители през епохите и ако погледнете историята на хората днес, тогава ще откриете, че действително главния интерес на повечето родители е контролът над децата и че тяхната любов се явява нещо, което бих нарекъл един вид садистично преживявяане: “Аз ти мисля най-доброто и те обичам толкова много, че ти не се опитвай да въстанеш против моя контрол”.
Тази любов я е имало в патриархалното общество: любов на бащата, на съпруга към съпругата. Още от времето на Рим децата са били и все още са собственост."
Това донякъде е и моят отговор на двете теми - и другата:
do NOT click Редактирано от St.Lucifer на 25.08.04 14:44.
|