|
|
| Тема |
 Простите нещица |
|
| Автор |
maggot (Б@си) |
|
| Публикувано | 23.08.04 11:28 |
|
|
|
Два часа следобяд е. Неделя. Прекрасен есенен ден (кой каквото ще да ми говори за лято и прочее, но вчера си беше прекрасен есенен ден)
Време е за следобедната дрямка. Два дена съм лазила по къщата да я чистя и сега вече едвам гледам. Но пък съм доволна от свършеното.
Лягаме с дъщерята на спалнята. Мъжът ми - и той изморен - се присламчва към нас.
Навън духа вятър, а лъчите на следобедното слънце се процеждат през пролуките на пердетата.
Разбира се, детето не може да заспи веднага, въпреки че и тя е вършала, но по други - нейни си задачи.
За това, започва да щипе баща си за носа и да се опитва да му оскубе прораслата брада. Той пък прави физиономии, щипе я по крачетата а тя се кикоти и рита. Считам че е съвсем уместно и усмихнато им се скаравам че трябва да спят, а не да играят. Двамата избухват в смях. Малката се обръща към мен и започва да ме гали по лицето и да ме целува. Лека полека се унася. Един слънчев лъч си играе по усмихнатите й бузки. Аз също се унасям. В просъница усещам как татко й я завива.
Заспивам с малката ръчичка на бузата си и чипото носле сгушено във врата ми. Ръката на мъжа ми е протегната закрилнически над двете ни.
Само една крачка ме дели от пълното щастие.
| |
| |
| 
|
|
