Здравей,
въросът не е към мен, но разбирам, че имаш нужда от съвет, затова си позволявам да отговоря. Моето мнение е, че е най-добре, ако децата научат за това от майка си и баща си и то в първия възможен момент. Така новината не е травматична, а се приема по съвсем естествен начин. Ще ти кажа как е станало при мен (не си спомням, била съм много малка, мама ми е разказвала). На първия ми въпрос "откъде идват бебетата", майка ми ми е отговорила, че едни идват от коремите на майките си, а други ги избират от едни къщи, където има много бебета. Оттам нататък постепенно е разширявала и доуточнявала нещата с напредването на възрастта ми, така че да мога да ги разбера. В резултат на това откровено и честно поведение, аз нямам и никога не съм имала проблеми с идентичността си и с фактите.
Не знам дали си изпуснала този момент, но дори и да е така има хиляди начини да подготвиш и представиш нещата деликатно и така, че детето ти да остане убедено, че всъщност е дори по-хубаво да си бил избран от много! Така че - колкото по-рано, толкова по=добре, според мен. Не се ужасявай от момента, в който ще разбере, за щото синът ти няма да разбере нищо ужасно! Просто защото няма нищо ужасно в това да осиновиш дете, да го отгледаш с любов и да го направиш щастливо.
Наскоро чух от едно осиновено детенце нещо много трогателно:" Аз съм се родила от корема на една жена и в сърцето на мама!" Успех и кураж!
П.С. Като видях държината на постинга се запитах: А дали не съм графоман?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите