И аз това щях да кажа!

Всяко дете иска пица и пържени картофи! Важното е дали ще му се дават всеки път като поиска. При мен няма 6-5 с храната. Тази тема ми е много болна и съм много стриктна в това отношение.

От бебе тя се храни на поискване, не на час.
В момента, на 5 години, все още е на този режим, тоест, няма час, няма закуска, обяд, вечеря.
Никога не я питам дали иска да яде. Тя сама си иска. Естествено, ако готвя нещо или ако аз ям нещо, ще я попитам. Но да я питам заради това, че станало 12 часа, пък тя още не закусвала... никога.
Не знам дали ако беше злояда, щях да имам тази смелост, за щастие моята щерка яде(не всичко, отказва НОВИ храни, и всякакъв вид месо, яде само пиле), но яде апетитно и е точно нормална (според моето мнение).

Много рядко я питам какво иска да яде. Може би само ако аз се чудя какво да сготвя. Но наумила ли съм си какво ще готвя, друго не правя. Пример от вчера: сервирам храната, тя заявява, че сготвеното не й харесва и няма да яде, ако не й направя пържени картофи(децата често се пробват, даже и да знаят, че няма да им мине номера). Аз съм пълно споко. Викам й: " Ок, значи не си гладна, като огладнееш, тогава ще ядеш, не е задължително да ядеш сега!" След 2 минутки наблюдение как другите ядат, ми излезе с извинението, че искала да яде с вилица, не с лъжица, пратих я да си вземе каквото иска и да видиш как тихомълком се нахрани и тя с нас.
Без молби, без увещания, без капризи!

ПП А, да, за малко да забравя най-важното: досега не съм чула дете да е умряло от глад, че било злоядо! Инстинктът за оцеляване си знае работата!

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго...