Не, за нищо така важно не ми се налага да правя забележки, но то непременно ще дойде, идва.
Взе да послъгва - по детски сладко, но... Примерно, че е изял всичко и за разни други пакости. Поспря се откакто на фотошопа върху една детска снимка му удължих носа. Така се ококори:))
Притеснявам се, дали се справям добре, дали ще ме слуша, дали ще ме разбира, дали не трябва да прилагам някаква разумна строгост, за да съм една впечатлителна - респектираща?
Някакси не съм наясно, дали наистина го глезя, или възпитавам?