Темата започна от това, че едно дете е агресивно.А децата на тази възраст могат да са агресивни по много причини, още повече в случай като този, при които е явно, че проблемът е започнал по-рано. Агресията не е болест, а състояние и или симптом на друго състояние. Ами ако е налице проблем, с който детето не е могло да се справи в по-ранното си детство, притиснато от всички последващи обстоятелства и поради невъзможността си да се справи с тях, както и с поставените му изисквания, то е започнало да реагира агресивно в знак на протест или като вик за помощ, неразчетен от околните.
За да се разреши проблем от това естество не е желателно да се коментират посочените последствия, а да се потърси причината.
Ето ви един случай: Дете на 4 год., което проговаря много късно и по тази причина не е ходило на детска градина, реагира агресивно към родителите си, когато иска нещо, което те не могат да разберат. В безпомощността си раодителите започват да му предлагат непрекъснато различни неща, за да компенсират липсата на детска среда. Като резултат детето установява, че държейки се агресивно, може да получи всичко, което поиска. Родителите продължават да поддържат възприетото поведение и не отиват за помощ при специалист. И така до навършване на 6 год., коагато изведнъж всички установяват, че това дете трябва да отиде на училище - т.е. да се "подчини" на нови правила, непознати за него. И започва голямата криза - за детето и за родителите. Следват 4 години борба на различни специалисти и цялото семейство и като резултат се получава следният ефект - с подобряване на комуникативните възможности на детето, намалява неговата агресия.
Разказах ви това, за да ви покажа, че след като всички - и родители и специалисти действаха като екип, те фокусураха вниманието си не върху последствието, а върху причината. Изолираха отчасти нея, и подобриха последствията.
Така, че моля, потърсете помощ от специалист, преди да е станало късно.