Описаната от мен ситуация е леко хипотетична, защото както казах, почти не ми се налага да прилагам подобни мерки.
Иначе - да, на кого му е приятно да си тръгне точно на най-интересното?На мен също не ми е било приятно. И сега не ми е приятно да работя, да работя през уикенда, да чистя и да правя куп неща. ОБАЧЕ НЯМА КАК!

Това, че детето е по-малко от нас, не означава, че не трябва да спазва и то някакви порядки. Обществото е пълно с порядки, с които се съобразяваме.
В най-голямата жега може да ми се прииска да се съблека гола и да мина по центъра, но не може, нали?

Когато отрано се приучи някакво чувство за ред, нещата са много безболезнени.

Иначе какво, да се водя по някое дете, което го пускат до 12ч. и дъщеря ми да си идва по нощите ли? Не става.

За наказанията
Пак повтарям - силата им е не в тежестта, а в неотменимостта.
Може да е 10 мин. да не се гледа тв, но 10 мин. траят 10 мин. Това е правилото.
Да се мият чинии не ми се струва никак добро наказание. Изобщо тези домакински неща (които и на мен не ми харесва да правя) не трябва да се дават като наказания, защото така какво излиза?
1. Че някои са перманентно наказани. В нашия случай аз:))
2. Че детето за в бъдеще ще бъде крайно негативно към това, с което е наказвано.
Това мисля за наказанията.