1. Това, какъв човек си, не зависи въобще от родителите ти. Това е личен избор, който всички ние правим като достигнем определена възраст и способността да мислим и действаме самостоятелно. Така че... да се оправдаваш с родителите, е много удобно, но, меко казано, нечестно.

2. По въпроса за постановката ти щастие=пари... е... това също е въпрос на личен избор. Тоест всеки сам подрежда приоритетите си по ред на номерата. Това, че парите стоят на първо място при теб, не значи че и при всички останали е така. При мнозинството - може би, но има и малцинство. Не забравяй.

За мен щастието е peace of mind и нищо друго.
dma и баба тонка са го казали много хубаво на български:
Доставя лично задоволство и изпълненост на душата.
И извода за мен е много ясен: когато постъпвам като "доблестен, честолюбив мизерник" съм в хармония със себе си.

Още едно цитатче от дма: Искаш ли да знаеш кой е силния? Този който може да се гледа в огледалото сутрин, този който дарява щастие на другите.

А това: "В мизерно жилище красота рядко има..." пак е въпрос на лично виждане. Аз живея в такова, и се радвам на всяка част от обзавеждането си, повечето от което съм си купила втора ръка. Гордея се с него, защото е МОЕ и съм го купила с пари, които съм изкарала с къртовски, но чЕСТЕН труд. Тоест, мога да спя супер спокойно вечер, като допра глава до възглавницата "умирам" на момента, дали защото съм се трудила усилено през деня или пък съвестта ми е чиста и имам peace of mind...кой знае.

що се отнася до това, какво яде детето ми. Нека ти кажа какво яде. Аз съм разведена майка с дете, наскоро бащата беше спрял да плаща издръжка и трябваше да си преработя бюджета като единственият разход, който можех да намаля в този момент, беше храната. Е, да ти кажа честно, не умряхме като ядохме само леща, яйца , боб, и т.н. евтино ядене, една салата не струва кой знае колко. Даже цялото това преживяване ме научи да готвя още по-здравословно и запазих голяма част от менюто даже и след като пак се възвърна предишния ми бюджет. Държа също да отбележа, че работя фул-тайм, но след като таткото ни спря издръжката, веднага си намерих допълнителна работа, помолих една съседка да гледа детето срещу половината надница, която изкарвах от тая работа и готово. Не е болка за умиране, да знаеш.

А, как ми се промени ценностната система. Искаш ли да знаеш?
Миналата година катастрофирах и получих огромен шок. Колата я отписаха тотално, аз се раминах със синини. Колата тъкмо я бях изплатила след две години спестявания пак от къртовски труд. Два месеца след това ме блъснаха, загубих цялата си кола. Като слязох от колата и разбрах, че ще изкарат моя вината и че съм се блъскала за нищо две години... се разревах. От мъка и от яд. Като ми мина шока след два дни, бях най-щастливия човек на света. Защото се бях оттървала жива и здрава, защото детето ми все още има майка, защото съм способна с труд да купя друга кола. Какъв щеше да е изходът, ако на колата нищо й нямаше, а аз бях пострадала по някакъв начин?

Та, моят извод от тая ситуация: няма смисъл да се гони фиктивното голямо щастие и да бъдем нещастни по време на тая гонитба. Аз не искам такова нещо вече. Аз искам да бъда щастлива всеки ден по малко. Да, това е тайната: ПО МАЛКО. НО РЕДОВНО. Ценностната ми система е далече от мисълта за почивки в екзотични държави и луксове. Даже и мечта нямам да си купя собствено жилище. Защото всичко е илюзия и утре мога да пукясам. Каква е файдата, че съм правила жертви и компромиси със себе си тогава? Приемам да съм щастлива със жизнения минимум, а ако мога да постигна нещо повече от това, го приемам за БОНУС.

Това не означава, че се примирявам, и че съм спряла да пробвам.
Не, просто заживях в пълна хармония със себе си.

ПП И аз като дете не съм носила маркови дрехи. Ако детето ми толкова много ги иска, да си ги купува като порасне. Моят дълг към нея е да я ХРАНЯ ЗДРАВОСЛОВНО, да се грижа да не е ГОЛА и БОСА, да има ПОКРИВ над главата си, да е чИСТА, да й дам ОБРАЗОВАНИЕ. Всичко това според финансовите ми възможности. Главното ми задължение към нея, обаче, е да я възпитам като ИСТИНСКИ чОВЕК. А това е безплатно. И достъпно. За всеки.

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго...