Ами как постъпих - не радикално във всеки случай.
Не вярвам той да е педофил - щях да го разера. Така и не разбрах за това "пипане " на сърчицето. Не искам да питам дъщеря ми насочващо, защото ако е наистина опипване - тя няма да ми каже. Вярвам, че не е било опипване. Просто исках да разбера как изглежда всичко това в очите на другите. Не съм майка, която ще толерира подобни отвратителни неща, нито пък ще бездействам ако разбера, че наистина става въпрос за това. Въпросът е, че дори и да забраня на дъщеря ми да ходи там, тоест - каквото и да забраня - тя пак ще го направи. Но така направих, че да не иска да ходи, поне не и заради компютъра. Взех и карта за близкия интернет клуб и ходи там с една приятелка, естествено - не без ограничения. Въпросът може би е в друго - че тя има нужда от баща си, а те само се карат. В повечето случаи аз трябва да съм арбитър, защото той прави така, че да заставам на нейна страна, защото виждам, че не е прав. Така хем той се отдалечава от нея, хем авторитетът му пада, хем и двамата се компрометираме като не заставаме на едно мнение. Това е нещото, което ме притеснява. Ако има нещо - няма начин да не разбера. Все още успявам да усетя нещата дори и без да ми се казват.
Не мога да обвинявам човека, не защото се съобразявам с нечии чужди интереси, а защото не вярвам, че може да е така. Знам, че в чуждите очи не звучи нормално подобно нещо. Но да се обадя на полицията... Не знам дали някой вярва, че може да помогне. Още повече, ако дъщеря ми си науми, че той и е единствения приятел. Той не я предразполага нарочно, за да се възползва от нея. Прави го, защото вижда баща и как се отнася с нея и заради добрите му отношения с мен.
Казах му обаче да не се държи с нея толкова близко, като изтъкнах като причина, че не е редно тя да се привързва толкова към него. На нея също и го казах. Не искам тя да се разочарова от него. В същото време обаче тя е в такъв момент, когато именно ТАТКО и трябва .
Баща и не е звънял, за да я търси. Естествено, че няма да му каже, че тя е там, защото те са скарани.
Благодаря ви за мнението. Накарахте ме повече да се съмнявам и ще си имам едно наум. Наистина не съм толкова сляпа колкото ви изглеждам. Благодаря ви за коректива.