|
|
| Тема |
 Успяхте ли да запазите близостта с децата си? |
|
| Автор |
bejb (слънчице) |
|
| Публикувано | 05.06.04 16:12 |
|
|
|
Може да ви се струва странно, че се замислям над това, при положение, че дъщеря ми е едва на 2г и половина, но сега правя асоциации на сегашното и инатливо поведение с пуберитета. Не знам как ще успявам да я убеждавам с добро да не прави неща, които не бива да се правят в такава опасна възраст. Не искам да й налагам каквото и да било насила, но тя е ужасен инат и знам, че и в пуберитета няма да е много по-различна. Само, че тогава проблемите ще са сериозни, и сигурно няма да мога да й налагам нищо защото ще прави каквото си иска.
Изобщо как се ръководи хипер инатливо стрелче през "трудните възрасти"
Тя сега е в "малкия пуберитет" и затова отсега се плаша за големия:)
Такива сцени ми прави, ако нещо не стане на нейното, че не ми се приказва направо.
Мисля си за моя пуберитет и отношенията ми с родителите ми...ами аз просто бях далече от тях и не знам какво щеше да е иначе. На 13 г заминах да уча на другия край на БГ. Сама.. на квартира.. 5 години. Прибирах се само ваканциите. Нямаше кой да ми се кара и да ми забранява каквото и да било. Правех каквото реша и затова нямам спомен от конфронтации "родител-дете". Знам, че някой от нещата които съм правила нямаше да ми бъдат позволени, ако бях под контрол, но все пак като цяло минах без драматизми през този период.
Това, че съм била далече от майка ми толкова време не ме е отчуждило ни най-малко и с нея сме много близки. Благодарна съм й, че имаше смелостта да ме пусне толкова далече сама..(никога няма да забравя сълзите в очите й, когато ме оставяше)....Но признавам си - аз не бих имала такава смелост... Сега времената са други...Та се връщам на изходния въпрос - как се запазва връзката "родител-дете" в пуберитета. Как се справихте (или се справяте в момента)? С по-твърди мерки или по-либерално? Как?
Редактирано от bejb на 05.06.04 16:14.
| |
| |
| 
|
|
