хм... мнението ти в тази тема е едно от най-ценните за мен - показва какво би си мислело детето някой ден... (може би:)))

и в нашия дом се обсъжда тази идея... мъжът ми е само на 35, а вече разсъждава на тема: ако сега си направим второ, ще бъда твърде стар, за да го отгледам, на абитуриентския му бал ще съм дядо или вече с един инсулт... а като стане време за внуци няма да има сили да му удари онова здраво рамо, от което децата винаги имат нужда.... вместо аз да му помагам вече може да чакам на него.... изобщо едни такива разсъждения, които ми е трудно да преборя. а иначе иска дете...

изобщо напоследък има толкова стрес и несигурност, че не е лесно да решиш да имаш дете. но мисля, че си заслужава. все си мисля защо изобщо създаваме децата - за да се грижим за някого, някой да се грижи за нас, да имаме компания, да не остане първото самичко без подкрепа или да не бъде егоист, да допринесем с нещо към............. ако мога да съм сигурна за себе си каква е причината, ще бъда сигурна дали искам второ или не.... а докато се наканя, кой знае, и на 40 може да стана... все се чудя дали причините да искам дете не са ужасно егоистични... достатъчно нещастни деца има на света.