както споменах момичето нищо не е искало от мен.
Относно лекарите в малките градове, не ми говори, защото поради факта, че майка ми работи в провинциална болница, и аз съм отраснала в тази болница, имам лични наблюдения относно лекарския морал- и те са хора, и те си имат слабости, които не ми се коментират. Това си е за отделна тема направо.
И още, кой мислиш, държи сметка на лекарите кого и как лекуват? Главния лекар на болницата, с когото обикновено са в комбина? Ха-ха, вярвай ми, те се грижат повече за стокооборота в прилежащите към територията на болницата барчета, отколкото за пациентите. Вярно, има и добри лекари, не отричам, аз уважавам тази професия, но всяко стадо си има мършата, нали.
Това за съученичките не е абсурд - в моя роден мил градец, когато се разбра, че сестра ми е имала епилептичен припадък /!/ някои родителки имаха подобен подход. Сестра ми тогава беше на 11 години, аз си знам какво й е било. Тука не религията играе роля , я клюката и човешката простотия и незнание, че епилепсията не е заразна болест.
Аз не искам да изкарам никого "ангел небесен", пак казвам, исках просто информация за това, аджеба, има ли някаква организация, която помага на самотни майки. За това инициативата си е лично моя, девойката е достатъчно борбена и самостоятелна да работи на 4 часа, докато детето й е на ясла и да учи. Това на мен ми говори, че не е използвачка, може и да греша, ама все си мисля, от 10 години работя с хора и имам някакъв опит.
За това, моля те, целта ми не е да си тракам по клавиатурата, за да си обяснявам мотивацията, нейната и на целия задръстен от предрасъдъци прованс. Ако не можеш да ми помогнеш с даването на някаква информация, която да е от полза, поне не ми губи времето с обонятелните си усещания.
Мерси.
|