в някои случаи е много подходяща "шоковата терапия". Имам предвид следното: преди известно време дъщеря ми и нейните съученици, повечето от които са едно на мама, татко, баба и дядо, посетиха дом за изоставени деца с увреждания между 3 и 7 год. възраст и им занесоха подаръци и си поиграха с децата. Да видите дъщеря ми, която си е малко разглезена и обича и хубавите дрешки и всяка година й се купува нов телефон - вечерта след посещението си легна рано в леглото, за първи път от много време дори не си пусна любимата музика. Аз се уплаших да не се е разболяла, пипам я по челото, а тя с едни огромни, влажни очи ме гледа и ми вика - мамо, жал ми е за дечицата, те си нямат никого! Беше преживяла шок, но мисля, че за добро - беше видяла с очите си човешкото нещастие и несправедливост. Мисля, че сега ще гледа по малко по-друг начин на нещата, най-вече на прищявките си. Същото се отнася и за наркотиците. Мисля, че трябва да посетят още на 10-12г. клиника за наркомани, ако те желаят да разговарят с тях. Никакви нравоучения от когото и да било на тази възраст не действат! Ако не го видят с очите си, няма да повярват!