Благодаря много, Ива, че отделяш внимание на моите грижи! Задръстих форума с оплакванията си :))) Ще те засека на кю, дано имаш време за мен.
Да, от либералните хора съм. Имам много млади приятелчета, които използват рамото ми за да си изплачат мъките :) И ще ми е трудно да крещя и размахвам назидателно показалец, за да има сина от какво да се оплаква. Интересна хипотеза, ще помисля.
Учителите - "никакви претенции". Което разшифровам така: кротък и възпитан, не пречи в часовете, справя се до средното равнище с учебния материал. Само дето рядко го виждат в тези часове. И на мен ми е било скучно в часове, в които до полуда обясняват едно и също...докато всички разберат нещо простичко. Имах постигнато негласно споразумение с някои от учителите да не ме забелязват докато кротко си чета книжка :) Верно, че по-други са били времената и през ум не ми е минавало да избягам от час.
Приятелите. Ще се повторя. Разнородна група. Присъединяват се и се отцепват от нея безболезнено. Различна възраст. Основно 17-18 годишни. При тях и отсъствията от училище са по-обмислени, пък и по-приемани от учители и родители. Може би първия пример е дошъл от тях, но все пак, всеки отговаря за собствените си постъпки. Има сред приятелите и будни, умни момчета, има и обикновени наглярчета. Мисля си, че ги събира интереса към компютрите, макар че се занимават с обичайните неща: кафета-каки-купони :)
Таткото. Пътува доста. Явява се свидетел на крайни факти, но не активен участник във възпитанието. По-консервативно настроен. Мисли си, че един хубав бой ще оправи нещата :) В смисъл, ще възстанови дистанцията дете - родител, ще породи страх, а оттам и респект към разпорежданията. Това на теория. В действителност до този момент никога не го е удрял (аз - да, преди 10 години). Казвам му, че влака е изпуснат и вече е късно за физическа разправа. Според мен поне ефекта ще е унижение и разкъсване на крехката и без това връзка между тях. По въпроса за вината явно сте на едно мнение с него. Заменянето на стереотипа родител (заповядващ) и дете (изпълняващ) с по-приятелско отношение е довело до липса на абсолютния авторитет. (Е, за това можем да поспорим, защото в тази възраст родителския авторитет никакъв го няма, остава да търсим само остатъци от страха(?))