Напълно го разбирам, че му е досадно. Последните 2 години от средното си образование завършвах с над 250 извинени отсъствия, и то точно защото не виждах смисъл да си пилея времето с глупости. Е, през цялото време се самоубеждавах, че през това време се занимавам с четене за кандидатстудентските изпити, но нямам ясен спомен дали отделях чак толкова много време за това.
Решението според мен е да си поговорите съвсем спокойно и дружески кое е досадното и какво му е интересно и под формата на "сделка"(въх, как ужасно ми звучи) да се разберете - вие подпомагате развитието му в желаната интересна насока, а той си изпълнява училищните отговорности. Това май го забраняват във всички дебели книги, но ми се вижда удачен вариант в ситуацията. Ако не друго, то поне да се замисли с какво иска да се занимава и като какъв ще се реализира.

Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!