Благодаря Ви за отзивчивостта първо!
Да, питам го. Някак не вярва, че ще се стигне до изключване... Макар че съм обещала да не поемам разходите му ако реши да учи като частен ученик или както се води формата на обучение, при която се явяват само на изпити.. И още веднъж - да, моментът за благата дума е в миналото. Старая се да не му крещя, но и той осъзнава, че е разлюлял нервите ми... да не говорим за срива на настроение и самочувствие. Продължавам да търся вината първо в себе си, явно някъде съм допуснала грешки във възпитанието. Трудовата терапия му е в кърпа вързана. В по-добрия случай - през лятото. Не търсиш ли работник за носене на палети и миене на вагони? Пращам го след няколко месеца :)