Аз съм една отчаяна от неуспеха си родителка. Пиша тук, а може би трябваше да се насоча към клуба на 15-годишните. Е, ако някой има идеи - да помага.
Синът ми е на 15. Изглежда добре възпитан. От години поддържаме приятелски отношения (предполагам, че това е грешката ми). Миналата година имаше периодични случаи на неизвинени отсъствия. Тази година е практика. Говоря с учителите му - нямат никакви други претенции към него освен да присъства в часовете. Причина? Не може да отговори. "Не ми се стоеше, не ми се ходеше.." Всяка сутрин повтаряме едно и също...Усещам колко съм досадна, но моля да отиде на училище. Следобяд го питам дали е бил на училище. Отговорът неизменно е утвърдителен. Вечерта вече е време за каране, защото учителите са ме информирали за поредния му неприсъствен ден. Пробвах забрана за излизане, намаляване или лишаване от дневни пари, дори и (срам ме е да го призная, но е така) подкупване с обещание да получи определена вещ ако не допусне повече отсъствия. Резултат - никакъв. Не мисля, че виновна е някаква зловредна приятелска среда. Няма видими белези за пристрастяване към алкохол или наркотици. Предполагам, че прекарва времето си по кафенета или у дома пред телевизора и компютъра. Не мога да бъда сигурна, разбира се. След многото лъжи се прекърши доверието, което съществуваше помежду ни.
Извинявам се, че ангажирам вниманието Ви с конкретен случай, но вече се усещам уморена и изчерпана. Може би поглед отстрани ще ми помогне. Моля за съвет.