Не мисля, че училището с дистанционно е на ход. Просто това е удобен вариант при някои ситуации. Училището в класическия си вид освен основни знания дава възможност на децата и за социални контакти, т.е. социална адаптация...
Ученикът, който закъснява, губи времето и на даскала, защото той трябва да повтаря и за него, ако е казал нещо важно. Въобще за закъсненията винаги се намират оправдания, които ако бях учителка бих приела, но без да отменям последваща компенсация от страна на ученика. Всеки трябва така да си организира времето, че да идва навреме - автобусът се строшил, катастрофа станала, ами предвиди възможните закъснения и тръгни по-рано.... Затова у нас транспортът е нормално да закъснява, законотворчестото закъснява, приватизацията закъснява, и промишлени аварии къде по-леки, къде като Чернобилската, са възможни заради недисциплинираност. Ти казваш, ако е заинтерсован... Ами често този акъл (тази мотивация) при учениците идва по-късно, когато вече са изкласили и идва време да кандидатстват тук и там, и да избират накъде... А дори и започнали работа вече... Мотивацията на учениците да учат е, защото им трябват отличен бал за кандидатстване, което пък им отлага започването на работа и продължаване на безгрижния живот... Убедена съм, че дисциплината не трябва да се обвързва с оценката на знанията. Доказателство напр. за това е ситуация, при която на палав ученик, но в същото време интелигентно справящ се с уроците, да му се отразява това на оценките, както често правят учителките... Или пък обратното, на една кротичка ученичка, която редовно си зазубря уроците, щото има добра зрителна памет, но не развива логическото си мислене (мсиловен мързел), учителката да пише по-високи оценки... особено, ако умее да флиртува и се подмазва ученичката... Друг пример: за хитруването на дребно и търсене на оправдания. Вдигат ученик за изпитване и той се оправдава "...баба ми умря, не съм си научил урока..." Така един път, два пъти...пет пъти. Най-често учителят помни и на последващия път ехидно подхвърля: "колко баби имаш?!? хайде ставай за изпитване" Ако съм учителка, ще приема обяснението на ученика един-два пъти, на третия и всеки следващ път - също, но ще му кажа, че ще го изпитвам на стари уроци, които би трябвало да си знае...
Дисциплината като навик мисля, че се изгражда чак до към 14-годишна възраст за разлика от основните навици хигиенни, здравословни, хранителни в детска възраст до 7 години. И затова има значение влиянието и на училището/учителите за това. Освен това един навик, ако е вече придобит и изграден навик , важи за цял живот и нищо не може да го отмении - нито липсата на тоягата, нито наличието.
Нашите военни не са подходящ пример за дисциплинирани, по-скоро могат да послужат като антипод на навика да се пийва по чаша-две (водни), бутилка ежедневно
|