Социалната среда (социалното битие) е водеща, по принцип, то и убийството като понятие вече предполага социум, нали съдържа мотив. Драмата, противоречието е в това, че действието е насочено срещу обществото, асоциално е - но по някакъв начин е предизвикано от самото него. Обществото го предизвиква, действието "убийство", след което го наказва. Ключът е в "по някакъв начин": изглежда, много мъдри глави се блъскат и не могат да го намерят, за да решат как да се справят с агресивността. На повърхността, практически това отива като статистика - 99 и не знам колко процента от убийствата са на някаква битова основа.
Ако допуснем, че се раждаме агресивни (в това има нещо вярно, тъй като господстваме тотално на тая планета), разделяме нещата на агресивни спрямо другите видове и агресивни помежду си. Второто е нашата тема; като кажем "престъпление", повечето хора имат вътрешния усет за редно и нередно (т.е. летвата, която не прескачат - повечето хора няма нужда да са юристи, за да не са престъпници). Говорим за произхода на този усет, тук има гъдел - кога детето разбира, че да счупиш нещо не е OK: дали чрез инстинктивната си уплаха от рязката промяна, или чрез неодобрението на околните? Кога осъзнава, че огънят не е само нещо много интересно, но и пари? Нямам отговори, някой ако се сеща за нещо, да пише.
Ролята на социалното (напр. семейството) е особено видима при разликите между първото и второто дете. Второто обикновено е по-потайно и хитро - това е неговата борба за оцеляване и налагане, за забелязване. Неговата "агресивност".
Както и да е, не знаем какво е "генно надарени", но колкото и да даваме предимство на генни или социални концепции, няма една единствена вярна "рецепта". Ако генна надареност е липсата на някакъв тайнствен "престъпен" ген, то такова дете в непоносима среда пак ще си е агресивно - другите му генчета ще се стремят да оцелеят. Ако генно"обременено" дете, което притежава такъв ген, расте в отлична среда - нищо не гарантира, че и от добро семейство пак няма да се пръкне убиец, сигурно има такива примери. Но е здрав разум да предположим, че в "доброто" семейство вероятността генът да се прояви е много по-малка. И неусетно стигаме до съзнание - подсъзнание и пр. Един вид, обществото да подтиска инстинктите, ако допуснем, че имат роля. В "общество" включвам родителя на първо място. - Но за съжаление, в най-важните годинки на детето родителят не знае много повече от него... А когато вече знае (видял е какво става), не може да прави нови деца и - вече "професионално" - да ги възпитава.
Нещата са по-прости, ако се замислим кой кога убива друг човек в невоенно време (да изключим организираната престъпност):
- при самозащита
- при грабеж, кражба (няма пари и оцелява)
- при скандал (афект - чувства, спорове)
- да прикрие друго престъпление (свидетел)
- при нежелан инцидент (аварии, катастрофи, случайно гръмване)
- психопатия (няма личност, мотиви)
- ... (добавете, коригирайте)
Мисля си, че в някои от тези случаи превес имат инстинктите ("гените", характера), а в други - особено тогава, когато е предварително планирано, е някаква смес от фактори.
Agent of Change
|