но показните, бездушни акции на човечност никога не са ми били по сърце.
Когато правиш нещо, трябва да си убеден в неговата правилност и полезност, иначе е безсмислено... а и пълно лицемерие.

Колкото до случката и реакцията ми, аз си знам първопричината и някак си вече 13 години не мога да избягам от това.
Когато бях бременна със сина ми, в началото на 7-мия месец преживях едно кошмарно пътуване 1 час в юлските жеги в любимия градски транспорт. 2 седмици преди това бях излязла от болница, с наставленията на доктора да си лежа в къщи... просто ми се наложи да изляза по работа. Автобуса беше пълен с пенсионери, юрнали се по пазари и с туби за вода. Никой не ми отстъпи място... само една женица понечи да стане и в момента, в който се отлепи от седалката, един такъв като вчерашния господин моментално се намърда, като ме блъсна в корема, а нея я избута в страни. Той бил възрастен, а аз не съм била достатъчно бременна.
Тази история ми струваше 14 часово раждане още същата вечер, няколкодневна борба за детето и 1 година притеснения... дали ще се научи да суче някога, дали ще е като останалите деца, защо не му никнат зъби навреме, защо прохожда толкова късно...

Та след тази и още няколко подобни случки зарязах доброто си възпитание и акциите от рода на "правя го, защото така са ме учили, че е добро, морално и т.н." и карам по целесъобразност. Правя това, което считам за полезно, та ако ще и целият свят да застане срещу мен.
Не че моята преценка винаги е точна, обаче... живота не е справедлив, знаеш го :) Това не пречи да се чувствам гадно де :)

Един човешки живот не може да струва колкото туба минерална вода. Нито пък колкото 2-те кила захар с купони, за които се бяха юрнали тогава...
Един човешки живот не струва и нечие внимание и любов (както в случая с тези деца). Не струва и пари, колкото и много да са.
Божията заповед "Не убивай!" не е нищо повече от една табела "Внимание, опасно напрежение!"
Инструкция за употреба на живота... защото сме некомпетентни и нямаме достатъчно широк поглед, за да преценяваме кое живо същество трябва да живее и кое не. И който реши да гепи жицата, трябва да е наясно, че последствия ще има и за него.
Това е моята причина, поради която няма да убия човек, защото е по-красив или умен от мен или защото искам да наследя милионите му. Не заради божиите заповеди и не заради възпитанието на родителите ми, училището и т.н. Заради цената на живота, която давам аз, целесъобразността и цената, която ще трябва да платя после... най-малкото - кошмарни сънища и терзания до края на живота си.
За това пък знам, че има каузи, заради които бих убила човек.

Абе преди 13 години пенсионерите бяха същите, като сега. Децата също... нищо не се е променило, само гледната ни точка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите