Може би наистина най-ценното при възпитанието на децата е контакта с тях и личния пример. Но този контакт е силно ограничен днес. Например дъщеря ми става сутрин, когато аз излизам, а тя излиза, когато баща и става. Вечер се прибирам след 18, когато тя е вече излязла. Тя се прибира след 10,30, когато аз съм вече заспала. И личните срещи стават обикновено с жертви от нечия страна, поради което са предварително изнервени. Остават събота и неделя... И все пак личния контакт е най-ценен. Но през цялото останало време тя си има среда, в която се движи и която оказва решаващото влияние върху възпитанието й. При нас срива дойде оттази среда, в която пък я въведе приятеля й и то в този критичен период - пуберитета. И оттам детето ми се промени буквално с дни. И докато не се откъсна от приятеля си - 1,5 г. - тя доста се промени в отрицателен смисъл, а нашето мнение въобще не го чуваше.
И въобще - чувствам се едва ли не безпомощна. Ужасена съм от кошмарния период пуберитета.
Но всичко това го правим ние и нашия начин на живот. Всичко това не значи да се отказваме от деца. Все пак те са нашето бъдеще и най-голямото ни богатство.