На 23 съм, време ми е лека полека да се позамислям за деца и семейство, но в такава среда деца не искам да възпитавам. Не вярвам, че ще успея да огранича вредното влияние на обществото. Не вярвам в качествата си на родител. Като всяка жена искам деца, разбира се, природата ми ги иска. Но предпочитам да нямам деца, отколкото да имам глупави, пошли деца без морал. Струва ми се жестокост да създаваш деца в този свят, само защото хормоните са те "ударили". Съжалявам, че е така, но... такъв е животът, казват. Ако вярвах, че само в България е така, бих заминала да ги отглеждам другаде. Но от това, което съм чувала, навсякъде е така.

Уф, натъжих се.