ste go cheli veche, no tova kazva vsichko. Bez komentar.

НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА

Къде ни отвя вятърът,
на другия край на Земята!
За малко се спираме някъде
и после пак ни понася...

Нямаме баби и дядовци,
нямаме и родители,
а като дойдат празници,
сълзи се таят в очите ни.

Лека-полека свикваме,
понякога даже е хубаво.
Децата ни са усмихнати...
Но ние си мислим за другото:

За истинска къща, от тухли,
за дворче със стара лоза,
за топлите мамини бухти,
за малка бутилка боза.

Останахме някак без корени,
без дъх от безкрайна борба.
Животът ни, пълен със спомени,
минава на чужда земя.

Защо ни прокуди, Българийо!
Защо ни изтръгна така!
Ти, наша Родино, останала
на другия край на света