Ама те сега хора ли са? Човещина ли е това да убия планирано и да не почувствам никакво съжаление или угризение след това. Сега плачели, а защо, според вас? Според мен от страх за самите себе си, от егоизъм, като наранени животинчета, които се опитват да оцеляват сред глутницата безразлични... Щото възрастните, учителки, родители, журналисти ще пошумят, пошумят и ще си останат такива, няма да се променят, нали трябва да се борят за своето всекидневно оцеляване (нямам впредвид само физическото такова, а и емоционално в болно общество)...