Някога влюбвала ли си се в човек, който е грозен по разните му там стандарти? На който я зъбите му стърчат, я ушите, а носът му е крив и прочие? Ако си била, ще знаеш, че колкото и да е грозен, за теб е красив и само в него гледаш.

Е така е с България за мен: самолетът каца, бурени, боклуци, все ми е едно, аз с тях съм израсла, не ми правят повече впечатление от преди. Контрольорите? Случвало ми се е да ме тормозят, случвало ми се е да ми се усмихнат и да ме пуснат, но не с това помня България. Просто очакванията ми от България са други. Знам какво е хубаво в България, знам къде да го търся. За планините съм абсолютно съгласна. Приятелите, създадените връзки, спомените, семейството, атмосферата, плановете за бъдещето също за част от моята България. Все се олакват, че българите били нелюбезни, че никой не се извинявал като те настъпи в трамвая и подобни... ми това пък не съм го видяла да е по-често срещано в България. Много съм пътувала и навсякъде има хора, които ще се извинят и такива, които ще те напсуват. Не преувеличавайте.

Приемам, че в момента нямам избор къде да живея. Един ден се надявам да го имам и ще се върна в България. Не си прекарвайте живота в тръшкане, оплакване и назидателно размахване на пръсти.