са си такива, не виждам защо се учудвате. Майка ми, която иначе е много приятен и мил човек, се променя напълно, като стане въпрос за любимия внук...Няма да забравя едно новогодишно тържество в английската забавачка. Децата изнасяха програма за Коледа. Моя син беше най-малък, на 3, всички останали на 5. По едно време на сцената му омръзна, започна да ходи насам-натам, да пипа пианото и да се закача с децата. Разбира се, пропусна момента да си каже единствената реплика от 1 ред. Майка ми се въртя, въртя на стола, по едно време се попривдигна и подвикна шепнешком "Иване, Иване, магаре такова, ще ти скъсам ушите!" Така не съм се смяла през живота си, направо се подмокрих и замалко не го отнесох и аз, защото ми се развика"Какво се хилиш, виж го твоя хубостник!", а след това взе да обяснява на хората наоколо "Ама вкъщи всичко си знаеше!" Така се върза, като че ли беше прослушване за Кралския Шекспиров Театър, а не коледното тържество на читалището Ама какво да правиш, баби...Но въпреки това е любимата баба, може би защото е далече

I'm not lost! I'm just EXPLORING