|
Мили хора, ще използвам хубавия ви клуб, за да поцивря малко, защото вече не издържам!
С мъжа ми емигрирахме преди 10-ина години. Къде-не е от значение.
Важното е, че и до ден днешен не намерихме вътрешния комфорт, който очаквахме.
И двамата раобтин, имаме сносни доходи, които въпреки всичко не стигат, за да заделим нещо нстрана.
Няма да се оплаквам от финансовото ни състояние, защото и то не е предмет на обсъждане.
Това, което искам да ИЗКРЕЩЯ е, че и двамата страдаме по България.
Лесно, ще кажете-върнете се! Да, но не е толкова лесно!
От приятели и роднини в България непрекъснато чуваме, че парите не стигат, заплатите са ниски, здравеопазването е мизерно и още куп неща.
И въпреки това не минава ден, в който да не мечтаем да се върнем!
Аз съм без професия и ще е почти невъзможно да си намеря някаква "прилична" работа. Т.е. разбирай да не съм продавачка или чистачка.
Мисля, че нямаме шанс да докараме сносни доходи от напр. 1000 лв. на месец.
Знам, че това за много хора е някаква фантастична сума, но аз мисля, че е разумна. Все пак искаме да имаме някакъв лукс, макар и да не тънем в пари.
Мислим за варианти да отворим някакъв магазин или нещо в тази посока, макар и да нямаме никакво понятие от какво естество да е.
Знаем, че трябва да е частен бизнес.
Общо взето това е.
Тъгуваме по България, защото тук човек колкото и добре да се интегрира, винаги си остава чужденец. И дватама с мъжа ми сме с тъмни коси и очи, т.е. сред местното население изпъкваме доста ярко!
Но не това е основният проблем! Е какво, по дяволите тогава, ще питате!
ЧОВЕЩИНАТА! Ето това липсва тук. Бутнат те по улицата-няма пардон, няма поглед, с който поне да ти покажат, че съжаляват! Гледат те НАГЛО!  Сякаш ти си идиотът, който не внимава къде стъпва!
И още куп хиляди неща!
Плюсовете тук са хиляди, но въпреки това не се чувстваме у дома! Живеем в хубав апартамент под наем, напълно обзаведен, макар и не шикозно, както повечето от вас ще предположат.
Всички ел. уреди човек може да си купи и в България.
Тук е скъпо човек да има дете. А ние искаме! За начало ни трябват поне 10000 долара, за да можем да купим количка, легло, дрешки и всичко необходимо за обзавеждането на стаята.
Детските градини тук са много скъпи. Яслите също. Нямаме роднини, които биха могли да гледат детето поне за половин ден, докато аз съм на работа.
Можем да извикаме т.нар. аu pair, но и те струват скъпо.
Чувстваме се в безизходица и единственото, кеото досега все още функционира е бракът ни, да чукна на дърво! Щастливи сме, обичаме се, ценим се, уважаваме се. И дватама знаем колко е трудно човек да намери своята половинка. А ние сме родени един за друг!
Това е в общи линии, мисля, че стана излишно дълго, но поне ми олекна.
От това, че при вас се чувствам сред приятели, които макар и да не познавам знам, че може и да дадат някой съвет, да кажат някоя утешителна дума.
Не очаквам от вас съчувствие, знам че не ви е до мен и моите проблеми. Но въпреки това ви благодаря, че ме изслушахте и че ми давате усещането, че не съм сама и ми олеква.
Всеки има проблеми, знам. Вие ме утешавате дори само с мълчаливото си присъствие.
Благодаря ви! Господ да ви помага!
Имам няколко въпроса и много се надявам някой наистина да ми обясни как стоят нещата.
МОЖЕ ли едно семейство с дете да живее НОРМАЛНО с месечни от 800-1000 лв, при условие, че има собствен апартамент и кола?
Това, за което с мъжа ми бленуваме е да можем 2-3 пъти в месеца да излезнем с детето на ресторант, напр. МакДоналдс, да отидем на кино, да се виждаме с приятели на по кафе, да може детето да ходи на детска ясла, по-късно и на градина; да можем веднъж в годината да отидем на море за 10-ина дни, да можем да си купуваме дрехи от нормален магазин, а не втора ръка.
Искаме да можем да си позволим да имаме интернет, да си включим каблена телевизия-накратко неща, които и тук ги има.
НЕ искаме да тънем в лукс! Искаме да живеем СПОКОЙНО без да се притесняваме за пари!
Знам, че в България има много добри училища с изучаване на чужди езици. Какви са таксите за там?
Това, кеото искаме да дадем на детето си е едно много добро образование. За да може после то да прецени дали ще остане в България или ще си търси късмета по света.
Благодаря на отговорилите.
П.П. Надявам се да не засегна някого с темата за парите. Наистина нямам идея каква е нормалната заплата за България, писах за очакванията, които имаме.
Знам, че има хора, които живеят с много по-малко пари. Именно за да няма недоразумения, така подробно описвам нещата.
Знам, че има хора, които не могат да си платят парното, а аз лиглата от запад мрънкам за интернет. Мисля, че това са неща, които един българим може да си позволи. Или би трябвало!
|
Носталгия
