|
тази вечер мойто хлапе, преди да заспи, дълбоко впечатлен от някакви неработещи светофари през деня (и съответната суматоха на кръстовището) почва да ме разпитва кой кога минавал, на какъв цвят и ЗАЩО. Теглих аз една лекция 15 минути тип "Зеленото ти казва "Можеш да минеш спокойно, Червеното ти казва Спри, не преминавай" ... Той нещо се умълча и аз тръгнах да излизам от стаята, когато на вратата ме спря с вик "Ама той няма уста?!" Явно съм го погледнала доста неразбиращо, защото продължи да настоява "няма уста, няма уста! как ще ми каже тогава "спри"?!"
сещате се, нали, че заспиването се отложи с още 15 минути, докато се опитам да обясня, че такова е значението на тези цветове, както и да си фантазирам защо точно тези цветове и т.н.
но това за сетен път ме подсеща колко често ми се случва напоследък да се замислям за обясненията на разни прозаични неща, които приемаме за даденост и никога не им обръщаме внимание
понякога си мисля, че това си е нормално, все пак малките деца са като големи хора, попаднали в извънземен свят, където всичко е ново и търсят обяснение
друг път се плаша от това колко са наблюдателни, всъщност не че те ме плашат, а ме тревожи, че ние, големите, (добре де, аз) пропускаме погледа към детайла... например аз съвсем наскоро разбрах (от детето!), че само сравнително по-новите коли имат трети стоп отзад на стъклото.... той гледал, гледал и си зададе въпроса - защо тия коли имат, а другите нямат, и аз като се загледах установих връзката...
а вие, срещате ли трудности с обяснението на битовизмите, на обикновените неща, които не забелязваме, че съществуват? 
|
Трудността да обясним обикновеното
