Здравейте мили майчици!
Аз няма да давам много съвети, защото и безтова преди време един татко се възмути от мен като майка ("как можело да сам такъв непукист"), а и по принцип редовно страдам от приток на късмет, но... само ще споделя моят опит - имам дъщеря (засега само една) и когато стана на около 2 г. бабите около нас (а ние имаме много ) започнаха да се тревожат кога ли детето ще проговори.
Това, което правих бе да се опитвам да я разбирам всеки път когато се опита да каже нещо и да го повтарям след нея в правилен вид (смятам, че така по-лесно се долавя разликата от малкото ухо) и освен това да не досаждам. Децата са си личности и си имат настроения. И както аз имам дни в които ми се иска да не си отварям устата ако може (за разлика от моментите, когато не могат да ми я затворят ), така и те си имат моменти на вглъбяване в поредната беля. Много съм и приказвала (особено като изпадна в настроение) и се стараех да има повечко контакти с хора от всякакви възрасти.
Толкова за сега от мен, за де ни заболят очите...
И успех с малчуганите! Това са им най-сладките години - радвайте им се и не забравяйте да се шегувате и да играете с тях - така е по-лесно според мен.
Те сега само купуват, така че внимавайте какво им предлагате. След известно време като проговорят ще ви продадат с парцалките...