Положението у дома е същото, само че дъщеря ми е на 3 години
Непрекъснато не гушка и ме моли "Мамо, оживей, ни умирай!", а аз се опитвам да я разсейвам, да го обръщам на майтап и кротко да ъ обяснявам, че не бързам да умирам.
за съжаление и аз нямам решение на проблема.
От скоро изглежда се бой и от тъмното, не влиза в стая, в която не свети лампа или ме вика да я светна и т.н.
не прочетох в Спок мнението по въпроса /добрият доктор не ми е под ръка/, но мисля, че това е проблем или дори не проблем, а естесвен етап, нещо като осъзнаване на някои неща и трябва да сме много внимателни, за да ни разберат минимално погрешно /за това, че няма да ни разберат достатъчно вярно е ясно/
От приятелки с по-големи деца знам, че този етап се появява около 4-5 годинки, но до около 6 месеца отминава /гадост, но сигурно и ние сме минали от там/
опитвам се да не я щадя прекалено на тези теми, защото все някой неразумен се изпуска и после....
Скоро трябваше да обяснявям и за земетресението в Иран и има ли и тук подобни неща и колко ще ни боли, кой ще умре ...
Абсолютен ужас!!!
май не ти казах нищо успокойтелно или полезно...