Много си ви е свежа ситуацията даже. Моята дъщеря ги ръси такива най-редовно. Учителките се смеят със сълзи обикновено и никога не се сърдят. Свикнали са, че Наталия има по-особено усещане и се изразява не много стандартно. И чувството й за хумор също е по-интересно. Учителките са във възторг, защото тя ги весели нон-стоп и разведрява атмосферата и почти всяка вечер ме посрещат с интересни изрази нейни или случки. Не са се обиждали, а и да се обидят от подобна случка, аз не бих се развълнувала особено. Аз самата никога не съм говорила на децата си "бебешки" и не се лишавам от иронични и ехидни забележки в разговорите си с тях.
Никога не съм казвала на кучето бау-бау, или на котката мяу-мяу, или на колата бу-бу, или на разходката "да-да" и прочие тъпизми и никога няма да спрат да ме изумяват родителите, които го правят.

Това с "кон боб яде ли" си е класика у нас и дори майка ми ми прави забележка като го употребявам в разговорите си с децата. Само дето аз не виждам нищо нередно в това. Обичам цветния изказ, така ми харесва и така разговарям и с децата. И не бих се лишила от това, защото госпожата се сърди или се разваля представата й за по детски наивен диалог. Поне нашите госпожи с моите деца свикнаха без проблем и аз не съм и допускала, че това може да обиди, стресне или притесни някого.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...